Лев Эллис Предсуществование Предсъществуване

Красимир Георгиев
„ПРЕДСУЩЕСТВОВАНИЕ”
Лев Львович Кобылинский/ Эллис (1879-1947 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


ПРЕДСЪЩЕСТВУВАНЕ

И все си мисля, че съм странствал по земята,
кога и как, уви, и сам не знам!
Познати са ми сладостта на аромата,
тревата пред вратата и звукът, хей там
въздишащ тъжно, залезният вятър... –
и все си мисля, че съм странствал по земята!

И все си мисля, че била си моя прежна,
кога и как, уви, и сам не знам!
Пред устните ти пламенни пламтя копнежно,
воалът падне ли, в мираж съм обладан,
когато в зрака зърна шията ти нежна...
И все си мисля, че била си моя прежна!

И все си мисля, че това сме изживели,
че времето ще се завърне с полет нов
и всичко, всичко, що смъртта ни е отнела –
надежда трепетна, страдание, любов,
отново ден и нощ ще грее без предели;
и все си мисля, че това сме изживели...


Ударения
ПРЕДСУЩЕСТВОВАНИЕ

И все́ си ми́сля, че съм стра́нствал по земя́та,
кога́ и ка́к, уви́, и са́м не зна́м!
Позна́ти са ми сладостта́ на арома́та,
трева́та пред врата́та и звукъ́т, хей та́м
възди́шашт тъ́жно, за́лезният вя́тър... –
и все́ си ми́сля, че съм стра́нствал по земя́та!

И все́ си ми́сля, че била́ си мо́я пре́жна,
кога́ и ка́к, уви́, и са́м не зна́м!
Пред у́стните ти пла́менни пламтя́ копне́жно,
воа́лът па́дне ли, в мира́ж съм облада́н,
кога́то в зра́ка зъ́рна ши́ята ти не́жна...
И все́ си ми́сля, че била́ си мо́я пре́жна!

И все́ си ми́сля, че това́ сме изживе́ли,
че вре́мето ште се завъ́рне с по́лет но́в
и вси́чко, вси́чко, што́ смъртта́ ни е отне́ла –
наде́жда тре́петна, страда́ние, любо́в,
отно́во де́н и но́щ ште гре́е без преде́ли;
и все́ си ми́сля, че това́ сме изживе́ли...

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Лев Эллис
ПРЕДСУЩЕСТВОВАНИЕ

И всё мне кажется, что здесь я был когда-то,
когда и как, увы, не знаю сам!..
Мне всё знакомо здесь, и сладость аромата,
и травка у дверей, и звук, что где-то там
вздыхает горестно, и тихий луч заката, –
и всё мне кажется, что здесь я был когда-то!..

И всё мне кажется, что ты была моею,
когда и как, увы, не знаю сам!..
Одно движенье уст, и весь я пламенею,
лишь упадёт вуаль, и вдруг моим очам
случится увидать блистающую шею...
И всё мне кажется, что ты была моею!..

И всё мне кажется, что это прежде было,
что времени полёт вернёт нам вновь и вновь
всё, всё, что Смерть рукой нещадною разбила,
надежду робкую, страданье и любовь,
чтоб радость день и ночь в одно сиянье слила,
и всё мне кажется, что это прежде было!..



ПЕРЕД-ІСНУВАННЯ (переклад на українську мову: Николай Сысойлов)

Мені здається все, що тут я був колись-то –
коли і як, на жаль, не знаю сам!..
Так все знайоме тут: і пахощі барвисті,
і травка близь дверей, – і звук, що десь-то там
зітхає променем у сонячнім намисті.. –
мені здається все, що тут я був колись-то!..

Мені здається все, що ти була моєю,
коли і як, на жаль, не знаю сам!..
Одне торкання вуст – і весь горю зорею;
лише впаде вуаль, – і знов моїм очам
побачити дано твоїх очей камею..
Мені здається все, що ти – була моєю!..

Мені здається все, що це було колись-то,
що часу переліт поверне знов і знов
все-все, що сива Смерть згубила у колисці
взаємних почуттів, що пестили любов..
О, як в саду вогонь цілує в губи листя!.. –
Мені здається все, що це було!.. колись-то!





---------------
Руският поет, публицист, философ, литературен критик и преводач Лев Eлис (Лев Львович Кобылинский/ Эллис) е роден на 2 август 1879 г. в Москва. Завършва юридическия факултет на Московския университет (1902 г.). В периода 1901-1909 г. сътрудничи активно на сп. „Весы”, съосновател и организатор е на издателство „Мусагет” и на поетичния кръжок „Аргонавты”. Теоретик е на символизма, християнски философ, литературен историк. През 1911 г. емигрира в Германия, а от 1917 г. живее в Швейцария. Пише поезия и литературно-философски съчинения на руски и немски език, превежда поезия от френски и немски. Автор е на стихосбирките „Stigmata” (1911 г.) и „Арго” (в два тома, 1914 г.), на събраните преводи „Иммортели” (в два тома, 1904 г.), на книгите с литературна критика „Русские символисты” (1910 г.), „Vigilemus” (1914 г.), на философските съчинения „Platon und Solowjew” (1926 г.), „Christliche Weisheit / Христианская мудрость” (1929 г.), „W. A. Joukowski” (1933 г.), „Alexander Puschkin, der religiose Genius Russlands” (1948 г.) и др. Умира на 17 ноември 1947 г. в швейцарския град Локарно.